Давид Џанони – Пес

Не беше многу разговорлив ова утро мразулесто
Мислите си ги зашиваше штом му изникнеа
Чувства во грејното срце му тупотеа
Копнежите налик на папаја крадешкум што се вкусува
Движењата бавни му беа но надеж полни
Се сврти кон песот што го немаше
Му дозволи дланките да му ги излиже

Низ влажноста на тој гест
Помалку празен се почувствува

mk_MKMK